ЖИВО

ЖИВО

На Стела Хапе! Май така започва животът. Не престава да щрака с челюсти. И лази на онези силно заострени крайници. Така, докато си намери кокал. После открива и е щастлив! Известно време го глозга, а щом свърши, хуква да търси пак. Хуква. Това имам предвид… Бог създал първо Другия. И досега съжалява. Защо ли? Впрочем това е последният въпрос, възникнал в историята- затова е и най-съвършен. Рибари! Май, че това е отговорът. Поне така ще го обясня. По нашите места те обикновено ловуват щука. Най-вече женска. Защо? Ами… ТЯ просто е по-голяма. Женската. Но май никой не я забелязва- причината, заради която започнах. Сигурно още не са прозрели. Имам предвид разликата в размера. Жените са винаги по-големи. Навсякъде! И във всичко. Няма причина. Какво да се прави- просто са пораснали повече... Мир. Тази дума май е майка на всички други- защото те цял живот подражават на нея. Хистера! Там мирът се заражда. В тръбите.* За да израсне после в Утробата. А напусне ли я, често хармонията му се превръща в разруха. Как ли беше го казал Дал? “Генезис и крушение”. Да пазят. Това е мисията на Другите. Поне така трябва и така е било. Те и затова съществуват. Но има случаи, когато не успяват да изпълнят дълга си. Сигурно думата за това е: “падение”. Тогава Другите стават ковки. И Накърнението с дива възхита започва да удря с чука по тях, докато не успее да претвори лика си... Дали стените на Константинопол са плакали? Задето не са опазили Мъдростта.** Възможно е. Ала ТЯ не им се е сърдела, в това съм сигурен. Заради алтруизма- същността на всяка жена! Пък и впрочем... би ли могъл някой някога да оцени Мъдростта? От нея не може да се направи кайма. “Лизи Бордън със топора татко си закла на двора.”*** Интересно. Защо ли не започва от майка си? Може би прекалено дълбая… Някога в квартала беше нашумяла една история. Оня случай с детето. Дето го роди Старата Вера! Само защото дъщеря ѝ не можела. Странно. Най-интересно беше името на детето... Ала аз все го забравям. Сигурно е от старостта. Забелязвам, че Другите остаряват много преди жените. Бумти. Това е, което прави сърцето на жената различно. Заглушава всичките други звуци, защото отдавна ги е надраснало... Пак се сещам за онова бебе. Бог го беше целунал- дал му беше хистерията. Интересна дума. Велика даже! Защото позволява на емоциите да се покажат виртуози- като си изпълнят каденцата. “Някои го могат, а други не”- казва Мечо Пух. Така, макар да не знаел, той станал първият, който диференцирал половете. И на едните им сменил името. Име… а как ли беше онова на детето? Дето го роди Вера... Макар че самата тя все искаше да ѝ викат Мария. Някога това ѝ било името, ала после насила ѝ го сменили. Кой знае? Беше толкова стара… Родена още преди да започнат да се издават кръщелните. Години. Защо все ги изобразяват като жени? Дали, защото Другите не могат да са толкова постоянни? Как се казваше... “развей прах”. Май това беше изразът. Но името…как ли бяха нарекли онова бебе? Вера беше родена някъде в началото на септември. Помня толкова ненужни неща... А! Разбира се! Наистина беше малко чудато име. Съобщиха го по местното радио. “Старицата, родила само защото много обичала дъщеря си”. “Живо”! Така бяха кръстили Малката. Повече не си спомням. След това новината Хукна по прозорците и терасите...  * Хистера- матка (от гръцки). В маточните тръби се извършва оплождането. **Когато Константинопол е превзет от османците през 1453 година, църквата “Света София” е превърната в джамия. София- мъдрост (от гръцки). ***Цитат от английска песничка, употребена и в романа “След погребението” на Агата Кристи.